Friday 30 May 2014

ОБЯТИЯ

"Една прегръдка на ден държи демоните далече от мен."
Немска поговорка


Обятията ми са полу-вселена, търсеща друго полу.
Останат ли дълго сами, топлината им се разпилява из тъмната материя и от страх да не изстинат прекомерно, втвърдяват се отвън.
По дебелината на коричката личи колко време не съм прегръщала.
И по друго личи: след седмица
ръцете ми висят безсмислено
(забравили предназначението си),
очите ми губят блясък
(изгаснали отвътре),
гласът ми скърца монотонно
(нервак, изгубил кръшната си ласкавост),
усмивката ми се огъва наобратно
(устни, оклюмали от недочувствие),
веждите ми се въсят без повод,
раменете и те.
Малко ми трябва – други обятия. И коричката се стопява от топлото, и след най-нежния голям взрив две полута сътворяват нова вселена – прилепени сърца в пръстен от омекнали ръце. И всичко си идва на мястото.
Мога да стоя така безкрайно. Прегръдката е моята медитация. Домът ми. Смисълът. Сбъдването.
Даже дишането ми затихва, да не надипли крехкото съвършенство. Мислите млъкват, излишни. Освен една: „искам да остана обятия в обятия докато не прелея от блаженство”.
После светът се връща на забавен кадър. Излизам от прегръдката завършена и сита. Вселената от двама е претърпяла клетъчно деление и от двете новородени вселени едната съм аз.
Другата е някой, с който всичко сме си казали, простили, излекували без думи.
Някой като мен: обятия.


Снимка от 4loveimages.blogspot.com

No comments:

Post a Comment